AI е Computer

AI е Computer

Наскоро стартирахме Perplexity Computer. Тази публикация обяснява мисленето зад него.

На всеки няколко седмици се появява нов AI продукт, който предизвиква паника на пазара. Това е нова инициатива, или агент, или нещо подобно. Каквото и да е, мога да ви кажа едно нещо, което той не може да направи.

Дори с най-добрия AI модел в света, той не може да свърши най-добрата си работа за вас.

Как знам ли? Защото състоянието на водещите модели е станало толкова напреднало, че за да извлечете най-добрите таланти от който и да е от тях, трябва различни модели да работят заедно. Най-голямата слабост на Claude е, че той работи съвместно само с Claude.

Никое семейство от модели не може да функционира на най-високо ниво без талантите на другите. С това как моделите стават все по-мощни, виждаме как те се специализират. Бъдещото състояние на AI е, че вашата най-добра работа ще бъде свършена, когато има различни модели, работещи заедно.

В AI наричаме това "оркестрация" или понякога "харнес". Както и да искате да го наречете, превъзходното представяне на мултимоделната оркестрация е далеч напред пред всичко, което което и да е отделно семейство от модели може да направи.

Следващата фаза на AI трябва да бъде масово мултимоделна. Това е Perplexity Computer. Деветнадесет модела са налични в бекенда и резултатите ме впечатлиха повече от всичко в AI от известно време.

Ето как се стигна до това.

Как беше създаден Computer

В началото нарекохме нашия експеримент ASI. Той не означаваше нищо конкретно, но понякога го наричахме "Изкуствен свръхинтелект". (Можеше да означава и "Поредната интеграция със Slack", защото първоначално живееше там.)

Възприемахме го като цифров служител. Изпращате съобщение на служителя в Slack с дадена задача и той се заема с работата. Той делегира, създава под-агенти за различни задачи, прави файлове, за да си помогне за следващата стъпка, намира жизненоважна информация и от време на време проверява, само когато е необходимо. Можете да заспите и да се събудите с свършена работа за седмици. Или пък можете да го помолите да работи седмици наред и той надеждно и многократно ще продължи.

През това време светът откри Clawdbot, който сега е OpenClaw. Беше интересно, ако харесвате злонамерен софтуер да чете вашите текстове. Можехме да видим, че ASI е по-безопасен и далеч по-способен: той има файлова система, свързан е със стотици инструменти, може да чете и пише във файлове, да пише код, да използва CLI инструменти, да сърфира в интернет и е способен да оркестрира всяка задача към правилните под-агенти, които използват най-добрия модел, подходящ за тази задача. Всичко това в сигурна среда за разработване (sandbox) в облака.

Всъщност ASI не беше просто отдалечен цифров служител. С достъп до файлова система, конзола за сигурно изпълнение на код и браузър за достъп до уеб приложения и конектори, ASI беше същностно компютър. Вашият компютър. Компютърът.

Така че официално го нарекохме Perplexity Computer.

Защо уебът има значение

През 2011 г. Google излезе с идеята, че можете да стартирате компютър само с интернет, файлове и bash терминал. Той се наричаше Chromebook. Google беше прав да разбере, че най-важната част от компютъра е фактът, че той има достъп до уеб.

Уебът е мястото, където работим и комуникираме. Той е и нашето устройство за съхранение, буквално и преносно. В него се съхраняват огромни количества данни, информация и знания. Някои споделени, други лични.

Ако мислите за уеба като за система за съхранение на знания, той винаги е бил много добър във функцията ЗАПИС (WRITE). Първият блог беше публикуван в началото на 90-те години и публикуването и съхраняването на знания в уеб бележи експлозивен растеж оттогава насам.

Това, което Google подцени с Chromebook, е, че най-големият проблем на уеб като система за съхранение всъщност е функцията ЧЕТЕНЕ (READ). За да четем знания от уеб, разчитаме на алгоритмично търсене, което е горе-долу непроменено от 28 години насам.

Търсачките като начин за достъп до знания никога не са били способни на задълбочено проучване, синтезиране или обобщаване. Нито пък търсачките могат да се държат като агент, за да имат достъп до каквито и да било знания в уеб, които изискват действие за достъп.

Тогава се появи AI. Perplexity създаде първия двигател за отговори и останалите последваха. Ние останахме фокусирани върху точния AI, с интензивен фокус върху Задълбочено проучване. Това е така, защото когато AI може да намира, анализира, осмисля и точно да представя всички знания в отворения уеб, проблемът с ЧЕТЕНЕТО накрая е решен.

Ако интернет е дисковото устройство за знанията на земята, Perplexity разреши функцията за четене.

След като уебът се превърне в напълно функционална система за съхранение с четене/запис, с агенти, които могат да навигират и изпълняват задачи, единственото останало нещо, от което компютърът се нуждае, е всичко, което е лично.

Постоянната памет прави компютъра личен. Той има файлове и инструменти и това са вашите файлове и инструменти, частни и съобразени с вашите предпочитания. Компютърът трябва да може да работи с тях за вас, лично.

Компютрите също така създават. Те правят истински артефакти като код, документи и файлове. Те съхраняват файловете, извличат файловете, пишат нови файлове, достъпват файловете. AI може да направи всички тези неща. Накрая, когато AI върши цялата тази работа, имате нужда от различни водещи модели на разположение за различните задачи в компютъра.

Всеки компютър, който е полезен, изисква твърде много различни умения, за да може един единствен модел да се справя добре с всички тях. Оркестрацията е от съществено значение за компютъра.

Възможно е това да означава, че твърдият код на операционната система се превръща в по-малка опора за производителите на устройства с напредването на AI. Не знам. Това, което знаем, е компютърът е системата за оркестрация.

Защо оркестрацията има значение

Стив Джобс каза: "Музикантите свирят на своите инструменти. Аз управлявам оркестъра." AI е подобен. Едно Страдивари има определени характеристики и ние сме изумени от неговия звук и изработка. Но все пак то не може да ви разтърси като голям барабан, а барабанът не може да ви трогне като симфония на Малер.

Създателите на модели са Антонио Страдивари на нашето време. Не казвам това в неуважителен смисъл. Изпитвам благоговение пред всяка нова способност на модела и съм страстен поддръжник на работата в лабораториите за върхови постижения. Те тласкат бъдещето ни напред.

Но сега виждаме, че моделите се специализират, а не се стопяват до стоки. Когато изграждате агенти с тях, те имат различни таланти, като всеки служител. Единият е по-добър в разсъжденията. Друг в кода. Друг в творческото писане. Важното е как ги оркестрирате.

Оркестрацията между моделите и семействата е единственият начин да се изгради система, достатъчно гъвкава, за да се справи с реална работа. Когато имате нужда от задълбочено проучване, за да вземете информирано решение, искате модел, оптимизиран за точност и извличане. Когато трябва да пишете код, искате модел, обучен върху милиарди редове производствени кодови бази.

Независимо дали управлявате екип от хора, или симфония от музиканти, висококачествената работа винаги е била такава. AI агентите не са по-различни.

За работните процеси диференциращият фактор е харнесът. Планировчикът разбива сложните цели на подзадачи. Оркестраторът възлага тези задачи на правилните агенти, налага правила и управлява изпълнението. Специализираните под-агенти извършват целенасочени действия. Споделената памет съхранява контекст и знания за приемственост. С други думи, интелигентността е компютърът.

Следващата еволюция на компютъра

Преди 400 години "компютър" е бил чирак на астроном. (Хората, които са кръщавали комети.)

След това компютърът е бил механичен, после електромеханичен, след това цифров. Около 1974 г. се появи графичният потребителски интерфейс (GUI). С GUI можехме да работим с компютъра по нови начини. Можехме да му делегираме задачи и да виждаме работата му. По-късно екранът се сгъна над клавиатурата, за да се превърне в преносим, личен компютър.

Клише е да се казва, че следващата еволюция на компютъра е тогава, когато Стив Джобс сложи персоналния компютър в джоба на всеки. Днес изглежда по-точно да се каже, че той сложи екран пред лицето на всеки. Всеки скролва. През последните 49 години GUI се е развил от това как ние управляваме компютъра до това как компютърът управлява нас.

Изтощението от този модел расте. Бурното търсене на Mac Mini по време на манията по OpenClaw беше перфектен пример. GUI интерфейсите са необходими, но не винаги са необходими.

AI моделите накрая станаха достатъчно напреднали, за да върнат компютъра към истинското му значение: да работи автономно, точно. И асинхронно, за да ни освободи от наблюдението му докато работи.

Мишката, GUI и клавиатурата са все важни технологии, но те са интерфейси. И освен ако не искате напълно самошофиращ се кон, трябва да признаете, че интерфейсът никога не е имал значение колкото компютърът.

Бъдещето е Computer

AI моделите стават толкова способни, че продуктите, изградени около тях, са били тесно място за показване на истинския им потенциал. Чат интерфейсът е добър за отговори, а агентите са добри за отделни задачи. Междувременно, UI за цели работни процеси винаги е бил компютърът.

AI сега е категорично мултимодален. Той разбира и генерира множество форми на данни в една единствена кохерентна система. Дженсън и други казаха, че бъдещето на AI също трябва да бъде мултимоделно. Те са прави; специализираните модели трябва да си сътрудничат като екип. Може би е по-точно да се каже, че бъдещето на AI е масово мултимоделно.

Тъй като AI замества все повече от функциите на самия компютър, централната дейност на компютъра ще бъде масово мултимоделна оркестрация.

И ние сме едва в началото. През 2025 г. нов водещ модел навлезе на пазара средно на всеки 17 дни. С всеки нов напредък в способностите на AI, друг музикант излиза на сцената, за да заеме своето място в симфонията. Диригентът потупва палката си. Компютърът започва работа.

Изпробвайте Computer днес.